Бихме искали да представим на Вашето внимание няколко от чудесата на България, които Ви препоръчваме непременно да посетите:
Ма̀дарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е обявен за глобален символ на България, след проведена национална анкета.
Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина. Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина. Следващо по височина на разположение е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбоко е 37,5 м. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро. Най-ниското от езерата е Долното езеро.
Сърцето на Рила - Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.
Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно светилище. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чийто разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.
Райското пръскало или Калоферското пръскало е най-високият водопад на Балканския полуостров. Той е разположен в Стара планина под връх Ботев. Намира се в Национален парк „Централен Балкан" в природния резерват Джендема. Събира води от снежните преспи, разположени под върха, които образуват река Пръскалска и има височина 124,5 метра.
Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Скалният манастир Св. Димитър Басарбовски или Басарбовският манастир води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 16 век. Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Намира се в село Басарбово, по поречието на река Русенски Лом.
Крушунският водопад е водопад в Северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 34 km от град Ловеч. Крушунският водопад е известен със своята живописност. Той е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара. В близост има и още няколко пещери - Урушка маара, Горник, Деветашка пещера.
Панорамата „Плевенска епопея 1877 г." или Паметник „Плевенската епопея" (разг. Плевенската панорама) е построена в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от Османска власт. Тя е включена в Стоте национални туристически обекта. Изградена е в района на Скобелевия парк-музей, непосредствено до редута Кованлък, където по време на третия щурм за Плевен се водят едни от най-кръвопролитните сражения за свободата на България.Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху четири щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които напомнят на посетителя трите щурма на Плевен, за трите гребена на Зелените възвишения, където се водят боевете при третия щурм. Четвъртият пръстен - декоративно-пластичен фриз - символизира блокадата на Плевен.Туристите могат да се изкачат по асансьори на две зрителни площадки на покрива на панорамата, откъдето могат да наблюдават историческите места: Мъртвата долина, редутите Кованлък и Исса ага, Костницата в Скобелевия парк, Радишевските и Гривишките възвишения.
Долината на розите и Тракииските гробници при град Казанлък. Долината на розите е сгушена в прегръдките на Балкана и Средна гора. И двете планини са, както се казва, на една ръка разстояние. Има някаква магия в тази долина... Ако погледнете картата на България ще видите, че точно тук Балкана очертава дъга. Всяка година през първата неделя на юни се чества празника на нейно величество Розата, който като всеки истински празник трае три дни и три нощи. Започва от петък вечер с коронясването на царица Роза - най-чаровната девойка сред абитуриентките, избрана чрез традиционния конкурс. Освен с розите и розовото масло, Казанлъшката котловина е известна и с гробниците на владетелите и аристократите от времето на траките в непосредствената околност на съвременния град. Когато през 1944г. случайно е открита Казанлъшката гробница със стенописи, никой не подозира многообразието на гробни конструкции и богатствата, които се крият във впечатляващите с размерите си могили в долината. Пред посетителя се разкриват сцени от далечното минало на Балканите, богато украсени със злато и сребро коне, състезания с колесници, музиканти и придворни с дарове, събрани около увенчан със златен венец пируващ владетел и неговата знатна съпруга. В коридора към гробницата са изобразени воини от две армии в момент на преговори и в сражение.
Архитектурно-етнографски комплекс „Етър" е музей на открито и квартал на Габрово. Представлява възстановка на българския бит, култура и занаятчийство. Архитектурно-етнографският комплекс „Етър" е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от гр. Габрово.
Дворецът „Евксиноград" се намира на 8 км северно от град Варна (между Варна и Златни пясъци), на малък провлак. Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза - Sandro), но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград - от гръцкото име на Черно море, Ευξένος πόντος (Euxénos póntos).
Хотнишки водопад или още наричан „Кая Бунар" е разположен само на 15 км. от старопрестолния Търновград. Хотнишкият водопад ще Ви покаже едно от невероятните сътворения на природата. След като минете по малко дървено мостче ще се озовете на една обширна поляна, която ще ви открие невероятната гледка към водопада. Хотнишкият водопад е едно от малкото неща, на които човешкото око наистина може да се порадва. Ако посетите този водопад със сигурност няма да оспорите красотата на българските природни феномени. Водопадът не е един от големите водопади на България, но е предизвикателство за търсачите на силни усещания и за всички търсещи тихи и красиви места за почивка. Наслаждавайки се на красотата му, тук Вие можете да избягате от летните горещини и да си направите пикник.
Водопадът Синия вир е разположен на река Медведевска, ляв приток на Луда Камчия. Намира се на около 1 км северозападно от село Медвен в подножието на Котленско-Върбишката планина, Източна Стара планина. Височината на водния пад е 6 м. Водите му се събират през дълбок скален процеп в езерце с диаметър около 30 м. и дълбочина 8 - 10 м. Водите са бистри и, отразявайки небесната синева, изглеждат сини. От това произлиза името на водопада.
Каменните гъби - наричат се така, защото са скални образувания с форма на гъби, получени вследствие на ерозия. Намират се на 16 километра от Кърджали, край село Бели пласт.
Пирин, най-красивата планина в България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914 м.). Най-старото познато име на планината е Орбелус - белоснежна, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Пирин е много богата на растения и животни, а също е и много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места.
Село Боженци се намира в Средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход. Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Село Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото.
Източник: http://interesen.com
