Мадарският конник е средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала в близост до с. Мадара в Североизточна България. От периода на ранното средновековие това е единственият скален релеф в Европа и е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Феликс Каниц за първи път открива и описва Мадарския конник през 1872 г. Скалния релеф е изсечен през VIII в. сл. Хр. върху скалата на височина от 23 метра. През 1905 година е изготвена гипсова отливка на релефа. Изображението е с размери 2,6 м височина и 3,1 м широчина. На него има конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Паметникът е и сред Стоте национални туристически обекта, а на 29 юни 2008 г. е обявен и за глобален символ на България.